В изпълнение на препоръките на Експертния съвет по надзор на заразните болести, имунопрофилактика и противоепидемичен контрол предстои в цялата страна да се проведе кампания за имунизация с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит на всички неимунизирани и непреболедували лица от двата пола.

Анализът на епидемичната ситуация в страната по отношение на епидемичния паротит показва, че през тази година най-засегнати са областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Пловдив, София град. През десетте месеца на годината в Русенска област са регистрирани 44 случая на епидемичен паротит, което е значителни по-малко като заболяемост в сравнение с горецитираните области.

Анализът на данните за разпределението на заболелите в Русенска област по възрасти показва, че най-засегната е възрастовата група 15-19 г. – 22 заболели, следвана от възрастовата група 20-24 г. – 15 заболели, на трето място е 35-39 г. – трима заболели, а във възрастовите групи 5-9 г., 25-29 г., 30-34 г. и над 40 г. има регистриран по един случай на това заболяване.

Разпределението на заболелите по населени места показва, че 38 от тях са от гр. Русе, един е от гр. Глоджево, трима – от с. Могилино и по един от с. Николово и с. Бъзън. Това показва, че 86,4% от всички болни с паротит са от града, а 11,6% - от селата на областта. Този факт се обяснява с по-голямата гъстота на градското население, което улеснява механизма на предаване на заразата.

Разпределението по пол показва, че от заболелите 33 (75%) са мъже, а 11 (25%) – жени.

Имунизационният статус на заболелите в Русенска област до момента показва, че 26 от тях (59,1%) са имунизирани с една доза монопаротитна ваксина, един (2,3%) – с триваксина, четирима (9,1%) не са имунизирани, а 13 заболели (29,5%) нямат данни за имунизация срещу епидемичен паротит. Това се обяснява с факта, че през периода 1982 – 1992 г. е прилагана имунизационна схема с една или две дози монопаротитна ваксина, като през периода 1982 – 1986 г. плановата имунизация е преустановена. През 1986 – 1992 г. е въведена рутинна имунизация с моновалентна ваксина на неимунизирани неболедували деца на 1 – 12 г. Тази ваксина се оказва нискоимуногенна и постимунизационният имунитет е нетраен. Затова на риск от заболяване от епидемичен паротит са изложени родените през периода 1982 – 1992 г. и най-вече тези, които са родени между 1982 г. и 1986 г.

Имунизацията, която ще се извършва в рамките на предстоящата кампания е препоръчителна и доброволна. Тя е предназначена за всички неимунизирани и непреболедували лица от двата пола, родени през периода 1982 – 1992 г. Ваксината, която ще се прилага е комбинирана срещу морбили, рубеола и паротит и отговаря на същите специфични изискванния като заложените в Наредба №15/12.05.2005 г. за имунизациите в РБългария. Имунизацията на лицата от горецитираните възрастови групи ще се извършва безплатно в Имунизационния кабинет на РИОКОЗ – гр. Русе, бул. “Придунавски” №68, всеки вторник и четвъртък от 09.00 ч. до 12.00 ч. и от 14.00 ч. до 16.30 ч. На лица под 18 години имунизацията ще се извършва само с писмено съгласие от родителите.

Епидемичният паротит (заушка) е остро инфекциозно вирусно заболяване. Причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Инкубационният период е от 14 до 33 дни, средно 17-21дни. Източник на заразата е човекът. Болният е заразен от последните дни на инкубационния период до стихване на възпалителния процесс в слюнчените жлези – обикновено до 6-9 дни от началото на клиничната симптоматика. Важно епидемиологично значение като източници имат болните с атипични форми на инфекцията и безсимтомните форми. Механизмът на предаване е въздушно-капков. Вирусът се отделя с пръските на слюнката от устната кухина при говор, дишане и плач. Това са големи капки, които се задържат във въздуха за кратко време и не отиват на голямо разстояние. С тези особенности на механизма на предаване се свързва сравнително бавния темп на разпространение на епидемичния паротит, като се има предвид и дългият инкубационен период. Имунитетът след преболедуване е траен.

Първите признаци на болестта са повишена температурата, отпадналост, главоболие и мускулни болки. Слюнчените жлези се подуват и стават болезнени, особено при хранене и говор. Кожата над тях е опъната, лъскава, с нормален цвят. В повечето случаи се засягат двете предушни (паротидни) слюнчени жлези. Оттам идва и името на болестта. Обикновено процесът започва едностранно и бързо обхваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни.Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса. Изследват се две серумни проби – от началото на заболяването и след две седмици. Четирикратното нарастване титъра на антителата потвърждава диагнозата. Такава диагностика на епидемичен паротит се извършва във Вирусологичната лаборатория на РИОКОЗ – гр. Русе, бул. “Скобелев” №40а.

Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са: орхит (възпаление на тестисите), панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза), увреждане на на централната нервна система – енцефалит (възпаление на мозъчното вещество) или менингит (възпаление на мозъчните обвивки).

Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Тя е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу епидемичния паротит. Ваксината съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни антитела срещу паротитния вирус, без да предизвикат заболяване. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния Имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на 13-месечна възраст, а втората – на 12-годишна възраст.

Изготвил: Д-р Цв. Мирчева,

Директор на Д “НЗБ” при РИОКОЗ – гр. Русе